Дунав  е втората най-дълга река в Европа (след Волга).

Тя е единствената голяма река в Европа, която тече в посока от запад на изток. Извира от планината Шварцвалд (с надморска височина на изворите 1078 метра) в Германия, където две по-малки реки, Бригах и Брег, се сливат в селището Донауешинген и оттам насам реката се нарича Дунав. От това място тя тече на югоизток в продължение на 2859 км, вливайки се чрез делта (граничеща с Украйна) в Черно море на румънска територия. Средният дебит на реката преди делтата е 6500 м³/секунда.

Река Дунав минава през 10 държави: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна.
Дунав става плавателна река след като приема множество водни алпийски притоци. Около 30 от нейните 300 притока са също плавателни. По-важните са: Ин, Морава, Драва, Тича, Сава и Прут. Най – голямата дълбочина на Дунав на места надхвърля над 30 м. През месеците май и юни реката има най – голямо пълноводие. През зимата над реката се образуват гъсти и непрогледни мъгли, а поради значително ниските температури повърхностните й слоеве се заледяват.
Много са българските реките, които се вливат в Дунав. Някои от тях водят началото си от от Предбалкана и Стара планина и дори от Рила.
Водите на река Дунав са ценно природно богатство за страната ни. Тъй като е плавателна река, тя крайно улеснява връзките с другите крайдунавски страни. По бреговете на Дунав от запад на изток са разположени градовете Видин, Лом, Козлодуй, Свищов, Русе, Силистра

.
ИСТОРИЯ

Река Дунав винаги е била важна връзка между Западна Европа и Черно море. През 3 век от н.е. тя е северна граница на Римската империя, а крепостите построени на бреговете й са служели за защита срещу нападенията на Готите, Хуните и Славянските племена. По-късно, Дунав е била път за достъп до Константинопол. Кръстоносците са използвали реката като транспортна артерия при походите си до Светите места. През Средновековието, тя улеснява нахлуването на Тюрките в Западна и Централна Европа.
Река Дунав започва да се използва като търговска връзка през 18 век. Мария Тереза, кралицата на Унгария от Хабсбургската династия, сформира звено, което трябвало да регулира плаването по реката. Смята се, че първото плаване на търговски кораб е станало през 1830г. от Виена до Будапеща. През 19 век Дунав се превръща във важна търговска връзка между Запада и стопанствата на Балканския полуостров.
С подписването на Парижкия (1856) и Версайския (1919) мирни договори се обявява свободното плаване по цялата река и се създава Европейска комисия, която да контролира и координира плаването по реката като международен воден път. След Втората светована война е подписана нова Дунавска конвенция, според която в контролиращата комисия участват само крайдунавските държави.
Дори и днес търговското и военното значение на река Дунав са признати

.
ФЛОРА И ФАУНА

Дунав е дом на много растителни и животински видове. Речното корито е най-голямата заблатена територия в Европа. Тук е най-голямото количество тръстика в целия свят. В делтата на Дунав 1,700 км.2 са обрасли с тръстика. Има и няколко вида водна лилия. Опесачените места са покрити с трева Стипа. По поречието на реката присъстват и много гори, където могат да се срещнат множество растения и животни. В гората Литеа има дюни с ширина 250 метра и дължина 10 метра. Тук някои дървета достигат 10 метра дължина.
Срещат се и много животински видове. Значителен процент от световната популация от птици живее в териториите на реката. В Делтата на Дунав плуват над 45 вида сладководна риба, от които Acipensednidae е застрашен вид. Известно е, че голям брой от популацията на Европейския пор живее на островите по реката. Горите по поречието също са дом на някои редки видове влечуги.