|
|
|
| 07 Януари 10, 14:18
|
| Луната |
|
 Луната е единственият естествен спътник на Земята и е най-яркият обект на небето след Слънцето. Обикаля около Земята на разстояние средно около 384000 км. Тя е само четири пъти по-малка от Земята, не излъчва собствена светлина, а отразява слънчевите лъчи. Земната гравитация е причината Луната да се върти около Земята. Гравитационните сили между Земята и Луната предизвикват някои интересни ефекти. Най-известни от тях са морските приливи и отливи. Гравитационното привличане на Луната е много силно и затова земната повърхност, и особено океаните, се надигат по посока на Луната.
Основната хипотеза за образуването на Луната е, че космическо тяло с размерите на планетата Марс се е сблъскало с нашата планета преди около 4.5 млрд. години и част от парчетата, останки от сблъсъка, са формирали диск около Земята, който след време е оформил Луната. Според някои учени Луната е била формирана от външните части на диска, а гравитационното привличане между материята и вълните, предизвикани от резонанса на нейното гравитационно привличане и движението й около Земята, са причината за наклона от 5.5° на нейната орбита спрямо равнината на земния екватор.
Върху лунната повърхност има множество тъмни пространства. Те са равнини, покрити с лава, която е изстинала и се е втвърдила. Наблюдавани от Земята, тези пространства изглеждат като морета. Затова първите астрономи са ги нарекли с това име и това наименование е запазено досега. На Луната има също така и много кратери, образували се от ударите на метеорити. Лунната повърхност е предимно планинска. Най-високата планинска верига са Апенините. Един от нейните върхове е висок почти колкото Еверест.
Луната няма атмосфера и това е причина за големите температурни разлики на повърхността й. Когато Луната е огряна от Слънцето, температурата достига до +120°C. През нощта температурата спада до минус 160°C.Луната няма магнитно поле, но на някои места повърхността проявява остатъчен магнетизъм, което дава основание да се предполага, че някога в далечното минало, тя е имала магнитно поле.
На Луната няма нито вода, нито лед, нито атмосфера. Дори и някога да е имало, всичко отдавна се е изпарило и излетяло в космическото пространство. Това се обяснява с факта, че силата на тежестта на Луната е 6 пъти по-малка от тази на Земята. Поради това, тя не би могла да задържи около себе си значително количество водна пара и газове.
Тъй като на Луната няма забележима атмосфера, то на нейната повърхност няма и вятър. Там небето е постоянно безоблачно и черно, и дори при ярката светлина на Слънцето се забелязват звезди. По време на лунния ден, температурата на повърхността достига до +120 градуса, а след залез достига до -160 градуса.
Формата на Луната сякаш се изменя всяка нощ. Въртейки се по своята орбита около Земята в различните месеци, ъгълът между Земята, Луната и Слънцето се изменя: наблюдаваме това явление като лунни фази. Луната се върти около Земята за 28 дни (по-точно за 27.32 дни) и едно лунно денонощие също продължава 27.32 дни. Докато Луната обикаля около Земята, тя се върти и около своята ос за същото време. Това е причината ние винаги да виждаме една и съща страна на Луната. Лунната орбита е наклонена на 5.5° спрямо Земята и ако този наклон липсваше, щяхме да сме свидетели на затъмнения на Луната и Слънцето всеки месец. Когато Луната е над или под орбиталната равнина на Земята няма затъмнения. Съществуват две точки в земната орбита около Слънцето, където пълната или нова Луна е в подходяща проекция за причиняване на затъмнение. Когато това се случи и е пълнолуние, ние виждаме лунно затъмнение. Ако Луната е във фаза новолуние, ще виждаме слънчево затъмнение.
Фази на Луната
 Фазите на Луната започват с новолуние. Това е времето, когато Луната се намира между Земята и Слънцето и е възможно да се наблюдава слънчево затъмнение в определен регион по Земята. По време на тази фаза Слънцето и Луната са близко разположени в небето и Луната не се вижда. Наблюдава се обаче тъмносиво светене от нейната повърхност, което се причинява от осветяването на нейната тъмна страна с отразени слънчеви лъчи от земната атмосфера.
Няколко дни след новолуние ние вече виждаме лунния сърп. На седмия ден след новолуние Луната е осветена наполовина отдясно и се намира във фаза първа четвърт - тогава Луната вече е изминала една четвърт от своята орбита около Земята и се намира на 90° встрани от линията Слънцето-Земя.
Пълнолуние настъпва на 14-ия ден от движението на Луната по нейната орбита. Тогава тя се намира зад Земята (180° спрямо Слънцето) и се вижда през целия ден. Когато Луната, Земята и Слънцето са в идеална права, настъпва лунно затъмнение. При пълнолуние Луната изгрява, когато Слънцето залязва и постепенно започва да изгрява все по-късно всяка вечер.
На 21-я ден от своя цикъл Луната изгрява около 6 часа преди Слънцето и залязва около 6 часа след неговото изгряване. Това е фазата трета четвърт и тогава Луната е наполовина осветена отляво. След този ден постепенно лунния сърп изтънява все-повече и повече, до настъпването на новолуние.
Въпреки, че Луната обикаля около Земята за 27.3 дни (тропичен лунен месец) и се завръща на същата позиция на небето, тя вече не е със същата фаза. Времето от фазата пълнолуние до следващото пълнолуние е 29.5 дни и този период се нарича синоптичен лунен месец.
За първи път...
 За първи път снимка на обратната страна на Луната е направена от руската космическа станция "Луна-3" на 4 октовмри 1959 г. През 1964 г. NASA започва работа по програмата Lunar Orbiter, една от целите на която е и фотографиране на повърхността на Луната с 5 непилотируеми космически апарата за определяне на местата за приземяване на хора на Луната с програмата Аполо. Първото успешно приземяване на повърхността на Луната е на станцията "Луна-9" на 31 януари 1966 г. в Океана на бурите. По-късно през същата година, на 2 юни, успешно се приземява и първият от американските апарати Surveyor, чиято цел е да направи отблизо снимки на лунната повърхност, за по-точно определяне на мястото за приземяване на пилотиран апарат.
За първи път човешки крак стъпва на друго космическо тяло с мисията Аполо 11: на 20 юли 1969 астронавтът Нийл Армстронг прави своята първа крачка по лунната повърхност.
|
|
Сайт на трети "б" клас - СОУ " Св. П. Евтимий" Пловдив 
