|
Васильовден (1 януари)
Този празник се отличава с богата обредност. Това е деня на зимното слънце стоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Обичаите, които се изпълняват на този ден са: обредна трапеза, сурвакане, маскирани дружини и ладуване.
Вечерята срещу Нова Година е втората Коледна Вечеря. Традиционни за трапезата са блажните ястия. На трапезата има пита, свинска глава, баница и пр. Питата е без шарки и оше топла се слага на масата. След като най-възрастният в семейството прекади трапезата, той вдига високо питата, разчупва я и дава на всеки по едно парче: по реда на възрастта им. Баницата е с късмети, тя се завърта три пъти и всеки взима падналото се пред него парче. Останалата част от баницата се пази "за Богородица". Момите и ергените запазват първия залък от парчето си и го слагат под възглавницата си, като вярват, че който сънуват през нощта, за него ще се омъжат (оженят).
Свинската глава е второто ястие тази вечер. На Васильовден е единствения случай когато свинско месо се принася и кади, на нито един друг празник това не се прави.
След вечеря събират трохите от масата и ги хвърлят в огъня и наричат: "Хайде да се ражда: вино, жито, коприна, тютюн и пр." Тази вечер се гадае за предстоящите сполуки през Новата година. Това обикновено става пред огъня или край трапезата. Ако ядките на орехите са здрави и едри, здрави ще бъдат и домашните. Ако някой кихне на трапезата това се приема за добър знак и на кихналия се нарича първото родило се животно през. Пукат се и дрянови пъпки, чиято пъпка пукне и подскочи, той ще бъде здрав и пъргав през годината. В някои села от кромида, който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен, ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо. След прибирането на трапезата недогорялата свещ, орехите, суровото жито и палешника с пепелта от предишната коледна вечеря се за запазват.
Обичаят сурвакане е втората част от празника. Той започва на зазоряване. Сурвакарите са момчета до 10 - 12 годишна възраст. Те се събират на групички и обикалят къщите на близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко от тях е има торбичка и носи задължителната за случая сурвачка. Сурвакарите удрят с пръчката всеки от семейството, като започват от най - възрастния, и честитят:
 "Сурва , сурва година,
Весела година,
Голям клас на нива,
Голям грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо - здраво догодина,
Догодина , до амина. "
Тази благословия не се пее, а се изрича. Тя се прави за здраве и изобилие във всичко. В някои райони сурвакарите пеят и песни. Навсякъде ги даряват с кравайчета, плодове, орехи, сланина и др. Друг обичай, който се изпълнява на празника е ладуването (дайлада, тайлада, топене на пръстени).
Църковен празник: Св.Василий Велики, епископ на Кесария Кападокийска (М. Азия). Негова е идеята за активно милосърдие и активното добротворство като израз на Христовия закон на любовта и прошката. Още приживе е обявен за "Велик".
Обредна трапеза: варена свинска глава, баница с късмети, ошав, жито, орехи, мед.
|
Сайт на трети "б" клас - СОУ " Св. П. Евтимий" Пловдив 
