В западните покрайнини на Кайро се намира арабското градче Гиза. Близо до него се издигат пирамидите на фараоните Хеопс, Хефрен и Микерин. Отправяме се за тези прочути паметници от древността, които са едно от „седемте чудеса на света”.
    Колите летят по широкия асфалтиран булевард, засенчен от двете страни от грамадни нилски акации. Яркочервените им цветове пламтят отдалече и придават очарователен вид на целия пейзаж. Минаваме покрай разкошни, потънали в зеленина сгради, покрай малки дюкянчета, където през всяко време под кичести сенки са насядали араби и пият обичайното си кафе. На края до самата пустиня се намират малките кирпичени къщурки на бедните египтяни. Те непрекъснато водят борба с пустинята, която постоянно насипва пясък в дворовете и къщите им. Упоритият египтянин при наличието на напоителни канали педя по педя овладява пустинните простори, засажда дървета и така укрепва пътуващите пясъци. Там, където започва пустинята, на високо плато се издигат наблизо една до друга трите пирамиди. Огромни, величествени и вълнуващи са те в своето безмълвно спокойствие и усамотение. Наоколо нито едно дърво.
   

    В подножието на тези каменни колоси се разхождат бавно камили, украсени с пъстроцветни кожени седла и живописни такъми. Край тях се въртят господарите им с тъмни обгорени лица и с огромни бели чалми. Облечени са с бели дълги роби, препасани с пъстри пояси. Те обсаждат всеки турист и на най-различни езици предлагат срещу няколко пиастра разходка до сфинкса на гърба на камилата или някоя интересна снимка.
   

    Особено величествено пред нас се издига пирамидата на фараона Хеопс или още наричан Хифу. Тя датира от III хилядолетие преди н.е. Шемет и удивление обхваща посетителя пред този гигантски каменен куп, сътворен от човешки ръце. Вярата в задгробния живот е накарала приживе фараоните да строят задгробни жилища. Колкото по-дълго време е царувал един фараон, толкова по-голямо жилище за „оня свят” си е строил. Хеопсовата пирамида е строена 30 години. В строежа са участвали около 100 000 работници – роби, от които ежегодно е умирала от непосилен труд една трета, непрекъснато попълвана от нови роби.
   

    Хеопсовата пирамида е висока 137 метра и се равнява по височина на 35-етажна сграда. Тя представлява правилна четириъгълна пирамида, обърната с четирите си страни към четирите посоки на света. Всяка страна е дълга в основата си 227 м. Основата има 55 декара площ, а всяка страна - 75 декара площ. В пирамидата е вграден толкова камък, че ако сега се използва, от него може да се построи стена, висока 2 м., широка 50 см, дълга 2 500 км. Там, където се намира пирамидата, няма никакъв камък за строеж. Тези камъни са докарани отдалече, от десния бряг на река Нил, където е имало каменоломни. С лодки по реката са превозени каменните блокове, всеки с тежина 2,5 т. После с дървени шейни те са теглени през пясъците, за да достигнат на високото пясъчно плато. В Хеопсовата пирамида са били вложени 2 300 000 каменни блока. Отвън тя е била облицована с бледорозов гранит, но арабските и отоманските завоеватели са къртили облицовката за своите строежи и така тя е изчезнала. Сега пирамидата е без облицовка. Това, което най-много учудва днешния строител, е как са били издигнати тогава на такава височина тези грамадни каменни блокове и как те се крепят на собствената си тежест без никаква спойка помежду им. В самите зали в пирамидата каменните блокове се крепят без никакви колони. Някои завоеватели са разрушили върха на пирамидата и нейната височина е намаляла с няколко метра. Вътре в геометрическият и център се намира Гробницата на Хеопс. До нея достигаме като се изкачваме, от северния вход по тесен коридор със стръмни стъпала. Изкачваме се бавно и предпазливо, да не се ударим в каменните блокове.
    Тук доскоро е царял пълен мрак, а сега луминесцентни лампи пръскат обилна светлина. Дългият и тъмен коридор свършва в просторна стая – погребалното фараонско помещение. Тук е доста прохладно. Голямата горещина не прониква отвън. Всред голямата зала стои празен мраморният саркофаг на Хеопс. Легендата разказва, че скоро след погребението на Хеопс робите се разбунтували и ограбили съкровищата, поставени в гробницата, а с това изчезнала и мумията на фараона. Фараоните, охолни и суетни, приживе се стремели да придадат на гробниците си вид, който отразява земното им могъщество, богатство и сан. От друга страна, жреците – служители на религията, за да осигурят покорство и сляпо подчинение на измъчения и жестоко ограбван народ, създали измислицата, че върховният господар на Египет има божествен произход. И от там дошла мисълта, че на фараона – полубог е отсъдено най-богато вечно жилище. Затова техните тела били балсамирани и полагани в предварително приготвените гробници (пирамиди) с всички скъпоценности, които притежават. Също такъв тъмен коридор води и до погребалната зала на фараонската жена, която се намира един етаж по-долу. Тя също е празна.
   

    От Хеопсовата пирамида се спускаме бавно по пустинното плато на гърба на камили, водени от бедуини, което е интересно, но не много приятно за нас непривикналите. Докъдето погледът ни стига, се простира Сахара със своите дюни. Близо до пирамидата на Хеопс се намира тази на Хефрен, неговия наследник, която е по-малка. Пътят ни извежда до причудливо огромно същество, издялано в самата скала. Това е безсмъртният сфинкс с очупено и поизтрито от вековете лице, но с неизменната загадъчна усмивка и невъзмутима безучастност към целия околен свят. Някога, когато народът на древния Египет е строил с нечовешки усилия пирамидите при Гиза, изкусни ваятели издялали в скалистото плато това фантастично същество с тяло на лъв и човешка глава. Размерите на това каменно чудовище са главозамайващи: дължината му е 57 м., височината - 20 м., лицето 5 м., а носът му е 1,70 м.
   

    Сфинксът е изображение на древно божество, но лицето му наподобява това на Хефрен - наследника на Хеопс. От своята скала той гледа устремено някъде напред в пустинния безкрай, сякаш се мъчи да проникне в глъбините на неизвестното бъдеще. Хилядолетия са отминали край този каменен великан, пустинните бури и вражески нашествия са го брулили непрестанно, но той е стоял безучастен към стихиите.
    Някои фараони не са царували дълго и не са имали време да си построят задгробни жилища – пирамиди, но са притежавали несметни богатства. Такъв е бил фараонът Тутанкамон (Тут–Анк–Амон), чието съкровище сега се пази в музея на гр. Кайро. Тутанкамон е царувал много малко време, само 2 години – от 16 до 18 годишна възраст, и е умрял като млад. Той не е успял да си построи пирамида, но през неговото време, както е писано в тогавашната летопис, златото се е леело както водите на Нил. Напразно десетилетия наред археолози и учени са търсили това съкровище. Едва през 1922 г. английска експедиция го открива в скалистите недра на Либийската пустиня, близо до град Луксор. За пръв път учените разкрили истинско фараонско погребение.
   

    Трудно е за съвременния човек да си представи такова съвършенство, умение, вкус и дарба, проявени преди толкова хиляди години у един древен народ. Пред нас лежи вълшебният ковчег на злощастния 18-годишен фараон. Този ковчег се състои от три отделни ковчега, вложени един в друг – обковани със злато. В последния ковчег била положена фараонската мумия, която сега се пази в музея на гр. Луксор. Обвивката на ковчега е украсена с разноцветни стъкла с мек и нежен отблясък от синьо и червено, които ярко се открояват върху блясъка на златото. В самата гробница са намерени още: две статуи на фараона в естествена големина, също от злато, смъртната му маска, тронът му, много малки и различни изображения на Тутанкамон, погребални легла, колесници, много щитове, царски жезли, ветрила, златни сандали, десетки пръстени и гривни, огърлици, нагръдници – царски диадеми от злато и скъпоценни камъни и много други лични вещи, с които си е служил приживе фараонът. Всичко това е направено от злато и е било сложено в огромни сандъци, обковани със златни листи. Цялото съкровище имало около 110 кг. злато. Запазени са дори венците от лотосови и смокинови листа, които са придружавали покойника в гробницата му. Те са запазили не само твърдината и формата си, а и нежнозеления си цвят – те не могат да се нарекат дори изсъхнали. Каква удивителна победа над тленността на живата материя са постигнали древните египетски учени, които са запазили не само телата на покойниците и на мъртвите животни, но дори и на растенията. Сам археологът Картър – откривателят на гробницата на Тутанкамон, бил поразен при отварянето на фараонските ковчези. Главата на мъртвия владетел била увенчана с венец от цветя с още запазени цветове. Не било трудно за учения да се досети, че това е последната ласка на овдовялата царица-дете.Гледаш цялото това море от злато, алабастър и скъпоценни камъни, които са лежали повече от 33 века зазидани в подземни гробници и неволно си мислиш за милионите бедни роби, които през целия си живот са се трудили за блясъка и величието на своите господари.