|
|
Новите седем чудеса на света са съвременна алтернатива на Седемте чудеса на Античния свят. Кампанията е организирана от швейцарската корпорация New Open World Corporation. Финалният списък е представен на 7 юли2007 в Лисабон, Португалия, на Ещадио да Луж, стадион на Бенфика. Гласуването е приключено на 6 юли 2007. Изборът е направен чрез гласове подадени през телефон или в интернет. В гласуването взВеликата китайска стена, Китай
1.Великата китайска стена е отбранително съоръжение в Северен Китай, издигнато през 3 век пр.н.е. (в по-голямата му част) върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Прекосява страната от границата с Корея - при заставата Шанхайгуан, до пустинята Гоби - при заставата Дзяюгуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи "Чанчън" и буквално означава "Дълга защитна стена".
2. Град Петра, Йордания
Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Араба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Босра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. На 6 декември1985 Петра е включена Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
3. Статуя на Христос, Рио де Жанейро, Бразилия
38-метровата статуя на Христос с разперени ръце гледа към Рио де Жанейро на атлантическия бряг от хълма Корковаду. Изваяна е от полско-френския скулптор Пол Ландовски, тежи над 1000 т и е изградена на части във Франция, които впоследствие били докарани с кораб в Бразилия. Статуята е тържествено открита на 12 октомври1931 г.
4. Мачу Пикчу, Куско, Перу
Мачу Пикчу (буквално "стар връх") понякога е наричан "изгубеният град на инките". Този град е бил създаден като свещен планински дом на великия управник на инките Пачакутек, столетиe преди превземането му от Испанската империя - около 1440 г., и функционирал до 1532 г., когато испанците са нападнали империята на инките. През 1532 г. всички негови жители тайнственно са изчезнали.
Градът е разположен на върха на планински хребет на височина 2057 метра над долината на река Урубамба на територията на днешно Перу. Със своите скромни размери Мачу Пикчу не може да претендира за звание на голям град — в него има не повече от 200 сгради. Това са главно храмове, жилища, складове и други помещения за обществени нужди. По-голямата част са направени от добре обработени камъни, плътно снадени един с друг. Предполага се, че в града и околностите са живели около 1200 души, които са се кланяли там на бога на Слънцето Инти и са отглеждали селскостопански култури на тераси.
Повече от 400 години този град е бил забравен. Открит е отново от американския изследовател от Йейлския университет професор Хайрем Бингхем на 24 юли1911 г.
5. Чичен Ица, Юкатан, Мексико
маите в северната част на полуостров Юкатан (Мексико). Най-вероятно е основан през 7 век пр.н.е. През 10 век е бил превзет от толтеките. От средата на 11 век е столица на толтекската държава. През 1178 е разгромен от обединените войски на трите града-държави Майяпан, Ушмал и Ицмал, управлявани от Хунак Кел. По време на испанските завоевания в средата на 16 век е в развалини.
Чичен Ица 
Древните гърци, които съставили първите списъци с чудесата на света, нямали никаква представа за съществуването на Северна и Южна Америка. Когато европейците най-сетне стигналидо Мексико и Перу към 1500г., едва могли да повярват на очите си. Намерили древни градов, пирамиди и храмове, както и несметни съкровища от злато, сребро и нефрит. Най-различни народи били авторите на тези величествени творения, особено маите, толтеките, ацтеките и инките.
Много от най-забележимите обекти в Мексико са разположени на полуостров Юкатан. Областта е равнинна, гореща и много суха с изключение на малките, хлътнали езера, наречени сеноте. Близо до три от тези безценни водоизточници народът Итца от групата на маите, мигрирал в региона, издигнал Чичен Итца. Към 600г. Чичен Итца се превърнал в град. Към 987г. вероятно имало нашествие на толтеки, защото от този период се наблюдават каменни изделия със стил, смесица между стиловете на маите и толтеките. След междуособни войни между маите през XIII век от града останали руини.
Руините на Чичен Итца могат да бъдат видени и днес. В област от десет квадратни километра са разположени храмове и тераси, стъпаловидни пирамиди, олтари, стълбища, дворци, тронове, издялани надписи, пазари, дворове за игра с топка, бани, обсерватория и статуи на богове. Масивният Храм на воините на границата с джунглата е заобиколен от 60 колони. На каменните барелефи са изобразени толтекски воини с пробити носове, с украшения от пера на главата, готови да влязат в бой. На източната тераса на двора за игра с топка са изобразени змии и черепи. Внушаващата страх Стена на черепите някога била мястото, където набучвали отрязаните по време на човешките жертвопринушения глави.
Древните народи на Мексико разглеждали човешките жертвопринушения на боговете като огромна чест за жертвите. Цивилизации като тези на маите не познавали металните сечива или колелото, но създали великолепни сгради, бижута, украшения от пера, грънчарски изделия, тъкани и стенни рисунки. Изобретили календари и писменост, изучавали звездите. Испанските войници завладяват Мексико през 1519г., като плячкосват и опустошават много от чудесата, които откриват там. Въпреки това и днес потомците на маите населяват огромни територии в Мексико и Централна Америка.
Пирамидата има девет "стъпала", които символизират деветте подземни свята, и се издига на височина 24 метра. 91 стъпала водят към храма, посветен на Кукуклан. Това не само е предполагаемото име на толтека-нашественик, но също и на бога, наричан "Пернатата земя" или Кетцалкоатл. Испанците нарекли тази пирамида Кастило (замък).
: Chichén Itzá) е политически и културен център на
На территорията на Чичен Ица нееднократно са провеждани разкопки, в резултат на които са открити големи архитектурни паметници на маите и толтеките: храм Кукулкан - 9-стъпална пирамида (висока 24 метра) с широки стълбища на всяка от страните; храм на войните на невисока 4-стъпална пирамида и храм на ягуарите; обсерватория Каракол; 7 стадиона за игри с топка; руини на 4 колонади, образуващи гигантски правоъгълник, и др. Съхранили са се и статуи на божества с характерна стилизация, релефи, богати с растителни и геометрически орнаменти, произведения на малката пластика и т.н. В града е имало свещен кладенец (
сенот) с дълбочина около 50 м, който е служил за жертвоприношения.
6. Колизеумът, Рим, Италия
Колизеумът е най-пространният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим. Издига се в Рим, близо до двореца на Нерон Domus Aurea, който е построен след опожаряването на града през 64 г. Строежът на амфитеатъра отнема 10 години. Веспасиан започва работата през 72 г., а неговият син Тит го открива през 80 г. с тържествени игри, които продължават 100 дни. Счита се, че сградата е изцяло завършена от Домициан, брата на Тит. При откриването на Колизеума през 80 г. по време на игрите, продължили 100 дена, били избити повече от 5 000 животни: слонове, тигри, лъвове, лосове, хиени, хипопотами и жирафи.
В амфитеатъра - по начало римско откритие, са провеждани игри, включително битки между животни (venationes), убиване на затворници от животни и други екзекуции (noxii), военноморски войни (naumachiae) чрез наводняване на арената, и битки между гладиатори (munera). Изчислено е, че около 500 000 души са загинали в тези игри. Богатите са задължени по закон, а и според очакванията на народа, да организират игри, както и да печелят благосклонността на гражданите. Организацията на зрелищата, която включва и разходите по тях, е обществен въпрос и се регулира от множество закони.Колизеум в Рим
 Колизеумът (на латински Colosseum) е започнат от Веспасиан и завършен 80 г. от Тит.
Той се издига в Рим, близо до двореца на Нерон, „Domus Aurea“, който е построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колизеум му е било дадено към 8 век, заради намиращия се до него Неронов колос. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол, богът на Слънцето, след като е добавена подходяща слънчева корона.
Археологическите проучвания доказват, че мястото около Колизеума е населявано от републиканския период насам, като има предположения и за по-ранни времена. Намерени са останки от множество сгради от тази епоха, намиращи се близо и около амфитеатъра. Известно е, че тези сгради са били иззети и разрушени след 64 г., когато Нерон решава да изгради там своята резиденция, заедно с изкуствено езеро и много вътрешни сгради и градини, за които черпим информация главно от древните автори.
Говори се, че най-зрелищните стадиони и развлекателни съоръжения на света са повлияни от конструкцията на Колизея. Местата за сядане (cavea) са разделени на няколко части. Подиумът (podium), първата част, е предназначена за римските сенатори. Ложата на императора, направена изцяло от мрамор, също е в тази част. Над подиума се намира maenianum primum, част предвидена за останалите римски аристократи, които не участват в сената. Третото ниво, maenianum secundum, е разделено на три подчасти. Най-ниската (immum) е за богати граждани, докато най-високата (summum) – за бедни. Третата, дървена част (maenianum secundum in legneis), е най-горе, построена от Домициан, пригодена за „жени от най-нисък клас“. Вътре местата за сядане (cavea), изградени изцяло от травертин, сега са почти загубени. Част от пода на арената е зидан, а другата част е направена от дърво. Има мраморни украшения около подиума, по коридорите (vomitoria) и може би на нишите до главните входове на арената.
След първите две години от пускането на Колизеума, по-младият син на Веспасиан, бъдещият император Домициан, заповядва изграждането на подземия (hypogeum). Това е двуетажна подземна мрежа от тунели и клетки под арената, където са държани гладиаторите и животните преди началото на зрелищата. Множество тайни врати и входове предоставят лесен достъп до арената на животните и части от декорите, скрити в подземията. Голяма платформа, наречена hegmata, предоставя достъп на слонове и други огромни животни до арената. Под арената са помещенията, нужни за представленията. Когато в амфитеатъра имало диви зверове, около подиума се спускала предпазна ограда. Оградата имала дървени остриета на върха, за да не позволява на зверовете да се покатерят по нея. Местата за сядане (cavea) имат наклон от 37 градуса, с височината от 48,5 m, като дори най-горните редове имат добър изглед към арената.
Днес нивото на арената вече не съществува, но стените на подземията и коридорите са видими в руините на сградата. Цялата конструкция заема площ от 160 000 кв.метра.
7. Тадж Махал, Агра, Индия
Тадж Махал е мавзолей в Агра, Индия, построен от императора Шах Джахан в чест на любимата му жена Мумтаз Махал, която умира по време на военна кампания през 1631 г. при раждане на 39-годишна възраст. Той решава да я увековечи с построяване на неповторима мраморна гробница. След приключване на двегодишния траур строителството на мавзолея започва през 1633 г. За място на строежа е избрана голяма градина на брега на реката, собственост на раджа Джай Сингх. Работата продължава 17 години, а в строежа са ангажирани 20 хиляди души - архитекти и майстори, събрани от цяла Индия, както и от Иран и Турция. При строителството са използвани йеменски ахати, арабски корали, персийски оникси и аметисти. Разноските по строителството на екстравагантния мавзолей водят държавата до сериозна финансова криза.
емат участие над 100 млн. души от целия свят.
Комплексът Тадж Махал е дълъг 580 метра и широк 300, като в ограденото с висока стена пространство освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости. Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през 18 век, е била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре. Градината (Чар багх) на комплекса, дълга и широка по 300 метра, символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки - от вода, мляко, вино и чист мед. Днешната градина е бледно подобие на оригиналната, която е била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха. Дърветата са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, разделящи градината, са плували пъстри риби, а сред дърветата са били пуснати най-различни птици. От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната, известна като Длсауаб (отговор) не гледа към Мека и не може да се използва за молитви. Мавзолеят. Гробницата е разположена върху платформа, висока 6.7 и 95 метра в квадрат, като единственото двойно стълбище води към мавзолея. По страните на платформата се издигат 4 минарета, високи 41.6 метра, които са леко наклонени навън: при земетресение минаретата е трябвало да паднат встрани, а не върху гробницата. На всяка кула е изписана по една буква - Р,Х,М,Н - като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах. Самият мавзолей е с квадратна основа, заоблен по ъглите, всяка от страните е дълга 56.6 метра, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете й страни. Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни. Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала с великолепна акустика и четири осмоъгълни зали отстрани. Под залата е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала са разположени копия на гробовете, тъй като е било обичайно да се прави частен и публичен гроб. Гробовете в залата, украсени с полускъпоценни камъни, първоначално са били обградени със сребърен параван, но Аурангзеб го заменя с великолепен мраморен параван. Някои от мозаечните цветчета, украсяващи паравана, са съставени от над 60 детайла и създават илюзия за обемност. Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва.
|
Сайт на трети "б" клас - СОУ " Св. П. Евтимий" Пловдив 
